ОТВЪД

Всички писатели са мечтатели. Едни по-добри, други – по-посредствени. А да си мечтател означава да пътуваш във времето.

За да пишеш, трябва да галиш клавиатурата тихо като стаята на монахиня неделя сутрин, но между ушите ти в окото на сексуална оргия да крещи друсана порнозвезда.

Да пишеш значи да си смирено кротък, но и надут задник.

Ако си по средата, просто никой няма да чете книгите ти.

Успехът на една книга зависи повече от глупостта, отколкото от мъдростта. На читателя и на автора.

Да пише не е за всеки, нищо че повечето се опитват.

Едва няколко десетки писатели на столетие си струват времето. А само един на цяло хилядолетие наистина можеш да наречеш велик.

Аз със сигурност не попадам в тяхната компания.

Но и не държа да бъда. По-скоро бих се радвал, ако правите по-малко секс и оставате след като гаджето ви заспи, за да продължите да четете мой роман на нощна лампа.